Съдбата на честния журналист в България: Аз съм от незнайните в прованса. Нас ни отстреляха отдавна...

ДИАНА РАМНАЛИЕВА

Нас ни отстреляха отдавна. Всеки си направи собствен сайт, но никой не рекламира в него от страх. Спираш да пишеш след поне година опити да оцелееш. Неуспешни. Никой не ти дава реклами. Умираш от глад, докато едновременно с това рискуваш всеки ден да те пратят в съда. В това време некадърни колеги, платени от ГЕРБ, си живуркат като "журналисти", тиражирайки опорки като "новини" и промиват мозъци. Затова ДПС и ГЕРБ печелят хиляди гласове от прованса. Първо убиха нас. Затвориха ни устите, ние си страдаме, вием по местните групи, никой не ни взима насериозно и никой не ни взима на работа - всеки в обществото си мисли, че това е наш личен проблем.

Вариантите са три:

1. Продаваш се на ГЕРБ и ДПС; 2. Оставаш чист и гладен на гърба на семейството си, което те храни; 3. Работиш в кухня като колежка, бивш кореспондент на Дарик и БТА. Но ЗАДЪЛЖИТЕЛНО те плюят в местните социални мрежи троловете на ГЕРБ/бивши колеги под прикритие/.

И никой, никой не ти помага, а всички са идвали някога да им помагаш ти.

Това е причината да подкрепям Цънцарова, не ми е любимка, но е от последните, които се готвят преди работа и имат смелост да задават въпроси, извън дежурното:"Как се чувствате?".

Пропуснах варианта: опит за работа с ГЕРБ, все пак друго няма в прованса: даваш всичко от себе си в началото, докато осъзнаеш, че нямаш право на собствено мнение, че професионализъм за тях нищо не значи, дават ти аванс в началото, но в един момент разбираш, че те употребяват и при първа възможност ще те поставят натясно с някой документ, който знаеш, че не трябва да подписваш/някои не се усещат/ и накрая решаваш, че с тия хора не може да се работи честно, професионално и в крайна сметка, безопасно.

Напускаш или чакаш да те уволнят: случиха ми се и двете. В социалните мрежи чернилката за теб се лее като дъжд в "Сто години самота " или поне като в браздите на Белчо и Сивушка. Версията относно теб е:"Дадохме ти шанс, не ставаш и затова си аут".

Малко по-добре се чувстваш, когато разбереш, че не си единствен. НО КАКВО ПЕЧЕЛИ ОБЩЕСТВОТО от тия съсипани съдби на почтените хора? - печелят Бойко и Пеевски, драги читатели/потребители/зрители и слушатели. И има шанс да спечелят вота отново. ЧЕСТИТО!

P. S. : Благодаря за възможността да пиша очерци и интервюта извън актуалната политическа тема в местно фирмено издание! Това ми дава отличния шанс да познавам обикновени хора, достойни за уважение. Това пречиства.

*Позицията на авторката публикуваме от личната ѝ страница във Фейсбук. Диана Рамналиева е дългогодишна журналистка, била е главна редакторка на регионалните вестници "Седмица" и "Искра", както и директорка на Театър "Любомир Кабакчиев".