От водна държава до воден режим – предателството на модерната власт

Някога България имаше държавници, които мислеха в десетилетия напред. Те знаеха, че водата не е просто ресурс, а гаранция за живот, икономика и сигурност. Изграждаха язовири, водохранилища и мрежи, свързваха планинските извори с най-отдалечените села, проектираха пречиствателни станции и канали за напояване. Това беше цялостна държавна политика, а не поредица от „проекти“. Както казва един от хората, които помнят онова време – „имаше план, имаше инженери, имаше контрол, имаше отговорност към всеки литър вода“.

Днес този свят е изчезнал. Модерната власт не гради – тя разгражда. Не строи – тя краде. Не защитава – тя излага на риск. Цели региони остават без вода не защото природата е безмилостна, а защото управлението е престъпно. Язовири, които биха могли да спасят десетки общини, стоят празни или недовършени. Проекти като „Черни Осъм“, "Кюстендил" и "Раянци" са били готови да осигурят вода за поколения, но са спрени „по зелени причини“ или липса на финансиране, зад които прозира интересът на лобита.

Разрухата е не само във физическата инфраструктура, а и в човешкия капацитет. „Днес няма инженери, няма проектанти, няма строг държавен контрол. Има фирми, които усвояват пари, и политици, които им ги дават.“ Това е резултатът от години на безотговорност, в които обществената вода се превърна в частен бизнес.

Дори когато има изградени съоръжения, те се оставят без поддръжка, а водата от чистите планински източници се заменя с подаване от замърсени промишлени язовири чрез помпи. Това е по-скъпо за потребителите, по-опасно за здравето им, но златна мина за избрани доставчици. Най-голямата загуба обаче е загубата на стратегическа визия. В миналото държавата строеше така, че всяко село да има сигурен източник, резервен капацитет и гарантирано качество. Днес „няма план, има само оправдания и прехвърляне на отговорност“. Това не е просто техническа некомпетентност – това е политическо предателство.

Водната криза е симптом за по-дълбока болест – отказът на държавата да бъде държава. Когато бившите управници изграждаха язовири, те оставяха наследство. Когато днешните политици режат ленти, те оставят проблеми. Ако някога България беше водна държава, днес е страна на водни режими и аварии.

И докато хората пълнят бидони и чакат с дни за вода, онези, които трябва да отговарят, броят печалбите си. Но всяка капка, отнета от народа, е капка, която ще се върне като вълна. А когато тази вълна дойде, тя няма да пита кой е на власт – тя ще помете всички, които са продали водата на България.