Месец преди да бъде убит Иво Карамански видял смъртта си в Ресиловския манастир

Напуснал храма бял като платно, пъха банкнота от 100 долара в ръцете на дядо Куцар

Освен Сашка Васева и Клара Маринова сапаревобанското село Ресилово е дало още едно чудо – манастира „Покров на Пресвета Богородица”, където повече от 80 години богомолци търсят изцеление. Дупнишките мафиоти во главе с Иво Карамански, а след неговата смърт и Братя Галеви и Златистия подкрепят и даряват средства за светинята.

Ресиловчани все още изпитват добри чувства към дупнишкия Робин Худ Иво Карамански, родом от близкото село Бистрица.

„Оставяше колите и горилите си още на пътя за Сапарева баня. Като самотен и отчаян воин той изминаваше като вълк единак тези 400-500 метра по баира. Никога не поглеждаше назад. С този си акт искаше да подскаже, че няма да бъде застрелян в гръб. Обявеният за Кръстник и баш балкански разбойник присядаше като агнец пред лика на Дева Мария, смирен, навел поглед до земята, скръстил ръце пред гърдите си. Все нещо шептеше на Христовата майчица, по-скоро отправяше благодарности, отколкото горещи молби. Най-странното е, че „дочувах” откъслечни реплики от напътствията й. Ако искаш вярвай, ако искаш недей, но имах усещането, че Девата го… закриля, опитваше се да го вкара в правия Господен път. А бе като че ли си имаше някакви симпатии към него въпреки многото му трески за дялане. Последния път Иво напусна храма бял като погребален саван. От мъжествеността му нямаше и помен. Обратния път измина като дрогиран. Тогава явно е разбрал какво го очаква. След месец прочетох, че Въжарски го е гръмнал”, открехва се дядо Куцар, старец с осанка на библейски мъдрец.

Балканджията имал щастието да бъде съвсем близо под купола на храма до обявения за мафиот №1. Иво не само го поздравил смирено, но и пъхнал в ръцете му 100-доларова банкнота. Гордият планинец понечил да откаже милостинята, но останал закован от смразяващия му поглед. „Някаква сила ме накара да отида бързо-бързо до иконата, където преди миг Карамански се моли близо половин час. Вместо златоткания обков и лъскав ореол ликът на Дева Мария бе обграден с тъмна чернилка, наподобяваща смолата от адовите казани. Знак, че човечецът е обречен на гибел, че вече е пътник”, опитва се да разбули мистерията старецът.

Пътека до манастира правят и Злати Златев-Златистия, покойните братя Васил и Георги Илиеви, но за никого от тях не е оставян подобен „паметен” нишан, както за Кръстника, коментират до ден-днешен местните.